„ДУЭЛЬ”
Илья Львович Сельвинский (1899-1968 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДУЕЛ
Дуел... По дяволите, как дуел?
Та в крайна сметка бих видял в двубоя
пред себе си омразна грозна цел
и следвайки презрението свое,
до Лермонтов бих стрелял над човек
или сред ризницата като Пушкин.
Но що за глупост в битка да се мушкаш
и да рискуваш в наш просветен век!
По-просто е врага да впримчиш в ласо,
желателно е тайно, зад стена,
от името на трудовата класа,
зовейки православни времена.
Доволни сме – към дъното се носи
прославеният ваш поет и в смут
с осанката на тежък броненосец
се дави в залеза на своя път.
Отива корпусът му в дълбина,
до него плуват плъхове и бъчви.
Но и взривен, не спира той война,
последното оръдие насочва.
Наоколо – тълпа. Дивее тя:
Могъщ е старецът. Не се прегъва.
И затова към дъното летя,
под грохот на овации потъвам.
Дуел? По дяволите тоз дуел!
Ударения
ДУЕЛ
ДуЕл... По дЯволите, кАк дуЕл?
Та в крАйна смЕтка бИх видЯл в двубОя
пред сЕбе си омрАзна грОзна цЕл
и слЕдвайки презрЕнието свОе,
до ЛЕрмонтов бих стрЕлял над човЕк
илИ сред рИзницата като ПУшкин.
Но штО за глУпост в бИтка да се мУшкаш
и да рискУваш в нАш просвЕтен вЕк!
По-прОсто е врагА да впрИмчиш в лАсо,
желАтелно е тАйно, зад стенА,
от Името на трУдовата клАса,
зовЕйки правослАвни временА.
ДовОлни сме – към дЪното се нОси
прослАвеният вАш поЕт и в смУт
с осАнката на тЕжък броненОсец
се дАви в зАлеза на свОя пЪт.
ОтИва кОрпусът му в дълбинА,
до нЕго плУват плЪхове и бЪчви.
Но и взривЕн, не спИра тОй войнА,
послЕдното орЪдие насОчва.
НаОколо – тълпА. ДивЕе тЯ:
МогЪшт е стАрецът. Не сЕ прегЪва.
И затовА към дЪното летЯ,
под грОхот на овАции потЪвам.
ДуЕл? По дЯволите тОз дуЕл!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Илья Сельвинский
ДУЭЛЬ
Дуэль... Какая к черту здесь дуэль?
На поединке я по крайней мере
Увидел бы перед собою цель
И, глубину презрения измерив,
Как Лермонтов бы мог ударить вверх
Или пальнуть в кольчужницу, как Пушкин...
Но что за вздор сходиться на опушке
И рисковать в наш просвещенный век!
Врагу сподручней просто кинуть лассо,
Желательно тайком, из-за стены,
От имени рабочего-де класса,
А то и православной старины.
Отрадно видеть, как он захлебнется,
Вот этот ваш прославленный поэт,
И как с лихой осанкой броненосца
Красиво тонет на закате лет.
Бушприт его уходит под волну,
Вокруг всплывают крысы и бочонки.
Но, подорвавшись, он ведет войну,
С кормы гремя последнею пушчонкой.
Кругом толпа. И видят все одно:
Старик могуч. Не думает сдаваться.
И потому-то я иду на дно
При грохоте восторженных оваций.
Дуэль? Какая к черту здесь дуэль!
1960 г.